10. Първо поругаване на гроб на национален поет от роднините му.     От публикацията на Тони Маскръчка в „24 часа” научих как роднини на Никола Вапцаров разровили гроба му, събрали костите му в торбичка и ги положили в краката на неговата току-що починала племенница. Трябва да прибавим към пословутия стих: „и след разстрела – червеи” и „роднини”.   9. Най-ярък пример за манипулиране на антибългарска публикация дава бивш германски дипломат у нас в http://www.mediapool.bg/show/?storyid=154523&srcpos=10 препечатано от Дейче Веле.   Г. Шрамайер, който макар и в преклонна възраст е запазил своята политическа невинност, се е оставил на такива изтъкнати сини шамани като Огнян Минчев и Иван Кръстев, които са го убедили, че България била на косъм от това да се превърне в Молдова-2. А именно – имало всевластна политическа полиция в лицето на ДАНС, опозицията била смачкана, цензурата на електронните медии – вездесъща и все в тоя стил. (Шрамайер по Дойче Веле). Човек се пита как в тези условия пак същата опозиция безпрепятствено пое властта в свои ръце и не е ли това категорично доказателство, че досегашните управляващи не контролират нито съдебната власт, нито медиите, нито въпросното ДАНС, което май ще го закриват безславно. Налице е познатият похват полуистини и лъжи да бъдат поставяни в остарели исторически контексти, за да обслужат тесни партийни интереси. Поне се надявам да не е от пълна политическа глупост.   8. „Гмуркачи в кофи за боклук” (Dustbin Divers) е специфичният „спорт”, упражняван и от български пенсионери и роми. В статия на Уилям Скиделски в британския „Обзървър” (19.07.) това занимание обаче се разглежда на фона на голямото пилеене на храна на Острова и дори му е придаден ореола на екологичен протест срещу системата. Де да знаеха родните ни клошари, с какво благородно дело са се заели. Веднага щяха да си спретнат съответен профсъюз или – защо не – партийка.   7. Краят на „войната срещу тероризма”               Дори за американците, „войната срещу тероризма” приключи – това твърди известният публицист Тимъти Гартън Аш в „Гардиън” (16.07). От официални лица той получава потвърждение, че американската администрация вече не използва този термин, въведен от Буш и неоконсерваторите като крайъгълен камък на външната политика, подчинена на интересите на Пентагона и на прословутия военно-промишлен комплекс.   6. „Ти победи, Оскар!”   Лондонският „Таймс” от 17 юли отбелязва посмъртната победа на Оскар Уайлд, получил най-после признание от официоза на Ватикана Л, Осерваторе Романо. На времето най-духовитият писател беше казал, че „католицизмът е за светци и грешници, докато уважаваните хора ще се задоволят и с англиканската църква”. Хомосексуализмът обаче за дълги години остави О.Уайлд в чистилището на църквата, към която се присъединил на смъртното си ложе. Днес Ватиканът най-после навакса закъснението си.   5. Най-екстравагантният политик в света отново напомни за себе си в Aljazeera от 15 юли. Тази седмица в рамките на срещата на ръководителите на страните от Третия свят либийският лидер Кадафи заяви, че Съветът за сигурност е пособник на тероризма. Това прозрение идва само седмица след предишното му отразено от медиите изявление, че Швейцария не е държава, а мафия и територията й следва да бъде поделена между Франция, Италия и Германия.   4. „България все още е на страната на Русия”   Това е прозрението на Димитър Дилков в публикация на Stratfor от 14 юли. Според автора, въпреки че новото правителство на Бойко Борисов вече е заявило намерение да замрази някои от българо-руските енергийни проекти, той едва ли ще е в състояние да изличи традиционните проруски настроения и връзки в България. Дали досегашните санкции срещу отиващото си правителство бяха заради корупция, или имаше някакъв по-висш общностен интерес – да бъде наказана страната, позволяваща си да излезе извън рамките на „европейската енергийна политика” ) доколкото я има? Това е въпрос с повишена трудност.     3. Мистерията с инсинуациите на хърватски вестник и сайт   Публикуваното в сайта tportal съобщение, че подсъдимият Матанич обвинил Бойко Борисов в амплоата му на главен секретар на МВР в това, че бил поръчител на убийство, неговото препечатване в една българска електронна медия и мистериозното му изчезване оттам е една от загадките на седмицата.   2. Демократи от Източна Европа тъгуват по Студената война               Вестник Зюддойче Цайтунг от 17 юли разпространи писмо, подписано от 7 екс-лидери на Полша, Чехия, Словакия, Литва, Латвия и Румъния, които настояват да бъде запазена противоракетната система в Чехия и Полша (за която американците излъгаха, че била насочена за отразяване на иранска заплаха) и твърдят, че Русия се е завърнала към ревизионистката си линия, т.е. към възстановяване на имперската си политика от времената на Студената война. Хора като Лех Валеса твърдят, че НАТО не било достатъчно твърдо срещу намесата на Москва в Грузия и фактически призовават Обама да се върне към политиката на Буш младши. Хубавото е, че подобни лидери вече са в историята, а още по-хубаво – че България не фигурира сред радетелите на новата Студена война.    

1. „Избираш Бойко, получаваш Цецка”

  Първото журналистическо разследване за шуробаджанащината като водещ принцип в парламентарната група на ГЕРБ е публикация със заглавие «Новите братовчеди във властта». Оттам научаваме, че «оня» Киро Киров има две роднини в новия парламент – въпросната Цецка, която става третият човек в държавата, и снаха си, която е «само» редови депутат. Списъкът на ужасите продължава, за да ни покаже, че ако перифразираме знаменитите илфпетровци, «борбата срещу антикорупцията е в ръцете на шуробаджанаците».