Кабинетът още в проект, а вече скандалите около състава му са на страниците на вестниците. Така че жълтата преса гледа с оптимизъм на бъдещето. Казусът "Божидар Димитров" произтече от самостоятелните и явно нестиковани действия на кандидат-премиер, парламентарно мнозинство и сини ветерани - последните специализирали се в мръсните номера, включително и към "коалиционни" партньори. Теорията на конспирацията отново се завръща, вдъхвайки живот на политическия труп Де-Се-Бе в лицето на неистовия депутат Иван Иванов. Най-после тъпанарите в НАТО ще си отдъхнат - четири парламентарни групи ще бъдат "лустрирани" от екс-шпионите на ДС. Чудо, чудо! На двадесетата година след 89-та България най-после се справи с бойците на тихия фронт, които мътеха водата на българо-натовската дружба.
И по средата на тържествата идва като гръм от ясно небе назначаването не на друг, а на видния плейбой с многолетен стаж и цивилен изкуствовед, др. Божидар Димитров, за министър без портфейл. И се започва - видни гербери неприлично сочат към партийното другарче и повтарят като мантра: "Не бях аз!". Други плувват в пот щом джи-ес-емите им забръмчат, в очакване неизбежното обаждане на неформалния им лидер. Спецификата тук е, че сред плувналите в пот е и формалният лидер на въпросната партия.
А иначе кой би могъл да каже нещо против "Министър 007"? Ако има нужда от ченге-министър, то това е именно за укрепване връзките с нашите в трети страни. При това, ако кабинетът Станишев направи министър на културата актьорът, изиграл Майор Деянов, министър Божидар Димитров си е прототипът на нашенския 007. Лично аз уважавам достойните ченгета и родните джеймсбондовци, така както са ги пресъздали Гуляшки и Богомил Райнов. За разлика от комплексарите от дясната част на парламента. Но даже не това е въпросът. Защото тук важното за някои е как най-добре да се подмажем на Запада, че нещо напоследък е престанал да ни забелязва. Дилема!