Като изключим младите депутати най-вече с герберска тапия, които все още са с всичките си естествени зъби и се отличават с откровен вълчи апетит за власт, слава и ощe нещо, 41-ят парламент изобилства с блуждаещи субекти с известни имена и неясна политическа самоличност. Да вземем лицето Димитър Абаджиев, който доскоро с някакво почти патологично вдъхновение громеше управляващите и се изявяваше като лице от антуража на Командира, а впоследствие ратуваше за реформи в ДСБ, днес вече е в ново качество и даже проявява високомерие спрямо екс-колегите си от въпросната – най-малка от парламентарно представените партии в дясно – като към недоразвити екземпляри. Днес разбира се, той е на една ръка разстояние от Яни Янев, който на свой ред пое щафетата в епичната борба срещу корупцията, макар и без обещаната моторна резачка (може би не е минала през парламентарния скенер). Ре-Зе-Се е промоцирало поредната политическа изява на друго едно лице – този път с наднормено парламентарно присъствие – Марио Тагарински, който в екс-качеството си на министър по административната част в „оня” кабинет на СДС, има най-добри експертни познания по въпросите на корупцията по високите етажи на властта. Списъкът всъщност е доста дълъг и заслужава сериозно политоложко проучване. Междувременно нека да се върнем и на най-важното назначение на Генерала – това на Цецка за парламентарен спикер или по нашему – председател. Защото не е тайна за обществеността, че въпросната Цецка от китното селце Драгана е бивш член на Партията, сиреч БКП, която както твърди този безпристрастен коментатор Явор Дачков, се била изказала в смисъл, че не се срамува от този факт (четете любимия вестник „Уикенд” за повече детайли). Само хора с нравствената чистота и политически наивитет на Филип Димитров могат да се трогнат от този факт. Иначе за десетките ченгета, съставящи парламентарната кохорта „ГЕРБ”, това си е напълно в реда на нещата. Така че и въпросната Цецка е с нов партиен етикет, който й позволи да се въплъти в ролята на първата дама на парламентарната власт в историята на България....Бедна Българийо! Този памфлет няма финал, както и простотиите в парламентарната практика на отечеството свидно.